Само след ден е тазгодишният Лазаровден. Вече сме раздали гиздави, бабини народни носии от раклите на ЛИК, събирани с любов през годините.

В навечерието на празници, те отиват при хора, които с радост ги вплитат в семейната заедност на такива дни. 

Народното вярване казва, че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазаровден или Лазарица е християнски празник, посветен на Възкресението на Лазара.

Обичаят, разпространен из цяла България, нарича през целия ден да ходят лазарки, които пеят песни. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи). Момите носят кошници за яйца, защото лазарките се даряват само с бели яйца и бяло брашно. Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.

И макар момичетата, които лазаруват обикновено да са над 13–14 годинши, се пазят разкази за това как „всички девойки, от момите за женене до малките 2-3 годишни девойченца – са празнично пременени, всички празнуват, играят и пеят. Само най-малките, които майките носят още на ръце, не играят, ала и те са накитени като лазарки за здраве и в техните пригладени пеленички е боднато традиционното койло“.

Да са Светли идните пролетни празници Лазаровден, Връбница/Цветница!